Събуди се!

Бях седнала да работя.
Така може би да се поизтезавам, защото у дома дните се сливат и лесно можеш да прехвърлиш нощта в желанието си да свършиш всичко, което искаш дори с цената да лишиш други от присъствието си.
Но когато си уморен, поне веднъж ти се иска да подходиш егоистично и да правиш това, което сърцето ти нарежда, да бъдеш себе си изцяло, без да се съобразяваш с норми и задължения.
Имаш право. Животът е само един и докато се огледаш онази магията се е възползвала и те е подела в стара вихрушка, която отлагаш от десетилетия, но не би могла да дишаш без мисълта за нея...
Какво странно нещо е любовта. Любовта първо към себе си. Която може би откриваш когато пораснеш и когато си я дал безрезервно другиму, на първия в който твоето истинско момиче, което носиш в душата си, се е огледало...
Вихрушката е стихия и я обожаваш и я искаш и я държиш за ръцете и я дърпаш за опашката и рогата и за косата и дрехите и доспехите защото тя е връзката с него и той с нея и не можеш не можеш не можеш да поставиш нито точка нито запетайка защото обичаш до дъно до мозък до стволова клетка о Боже
Събуди се!
Другият се беше объркал.
Тази моя вихрушка е само за теб. И за никого другиго.
Знам че усети. Знам че разбра. И знам че се изплаши.
И знам че протягаш ръка.
През рапичните морета
През слънчогледовите лица.
Не си ме забравил.
Забрави другото лице
И бъди с мен.
Аз зная всичко.

В леглото ми лежи най-голямата Божия любов, превъплъщение вероятно на всяка моя емоция. Божието творение е красиво. Чрез него разбирам колко безбожно обичам.
Това е твоето смирение.
Стига да се събудиш.
Днес просто се разменихме.
Отново пиша на бюрото на детето.
Другото.
И то е пак на същата възраст като преди цикъл.
Странно нещо е животът.

Продължавам да седя до теб на плажа и да гледаме пяната на вълните.
Харесва ми морския бриз.
Аз обаче съм истинска.
И косата си не заменям, за да бъда до теб!
Просто индианско поверие ;)

Спиш ли още?
Хайде, време е да се поразходим.

Обещал си ми среща на миди, съкровище :)