Беден си, когато няма рамо,
на което да опреш чело, и да поплачеш.
Този свят не учи на прегръдки,
а можеше да простира платна.
Никой вече не запалва ничия свещ
Просто хиляди свещи си отиват,
Стопени от вятъра.
Въпреки това си длъжен
В себе си кремък да търсиш,
За да подадеш искра,
От която да племне огън,
С който да топлиш огнище,
В което да отглеждаш красива керамика.
Днес пиша писмо,
До Бога го адресирам,
Да ми прати човек,
Който да чувствам до своето рамо,
Докато вардя топло огнище
И рисувам с цветни бои.
Да бъде!
Амин
Няма коментари:
Публикуване на коментар