През май, когато зреят ягодите,
И поетите събират стихове,
Душата ми тогава болна е,
В носталгия отдавна минала.
През май нашепват ми от миналото ветрове
По някога загубена, но илюзорна топлина,
Със сигурност обаче липсват
От някого любими смехове.
(На сестра ми, която днес щеше да стане на 50, ако не беше останала завинаги на 28...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар