Във вените ми сигурно тече
Не кръв, а мляко със кафе.
Не ми е нужно много
А само малко
теменужен цвят
И аромат на лилия.
Събуждам се и връщам всяка сутрин слънцето
За да ме напуска то привечер в червено.
Небето все още ясно е в дълбоко синьо,
Макар наполовината му да стои гора.
Във сянката ѝ израстват най-сочните треви,
А в дълбочината ѝ - най-кръвожадни зверове.
Във двора на училище съм
И пиша
За живота такъв какъвто е
И трябва да разлиствам.
През май, когато зреят ягодите,
И поетите събират стихове,
Душата ми тогава болна е,
В носталгия отдавна минала.
През май нашепват ми от миналото ветрове
По някога загубена, но илюзорна топлина,
Със сигурност обаче липсват
От някого любими смехове.
(На сестра ми, която днес щеше да стане на 50, ако не беше останала завинаги на 28...)
Най-хубавото е, че още го сънувам.
Вероятно копнежът остава до края.
В другия живот може би се будим
До този, за кого сърцето ни не е спряло да тупти...
нЯкога мНого оТдавНа
в пЕтъК вЕчЕр иСкаХ сАмО
малко любов.
днес
искам само да ме оставят
да се усетя
да асимилирам токсините,
да ги преработя и
изхвърля.
няма радост -
трудно мога да се огледам
в очите на детето
единственото останало ми огледало за щастие.
крилата на пеперудата отдавна са посърнали мокри
натежали от душевни сълзи,
дори водното конце е замряло
и се оглежда в дъжда,
без да го е грижа за плячка или самец.
В нЕго се е заселило синьото
в мен все още гори слънцетО
Ръцете ми са преКалено топли
като при боЛка
енерГията от Тях идеалНо би лекуВала сегА
но дорИ и котКата Бяга
и тЪрси сПокоЙствиИе за дУха Си
вМесТо да бЯга и Лови МушиЦи...
Ако наистина сега взема четката
Платното ми ще е твърде сиво-синьо-черно.
Дори в тези цветове прозира склонността ми към меланхолия
В тежки моменти.
Но дори меланхолията е за предпочитане пред отчаянието.
Колкото и да не е за вярване,
Меланхолията е креативна,
Вглъбена в себе си
Търсачка на усещия.
Докоснете меланхолик,
За да се взриви в ръцете ви...
И когато загубя дирите ти,
Отново ще започна да те търся.
Мисълта да почувствам кожата ти
Кара сърцето ми да бие.
Илюзия е, че си ми нужен,
Но с теб успешно в минути на мълчание
Подхранвам мозъка си с окситоцин.
Все още се страхувам да те доближа
Цената на тоз хормон
Със теб ми струва твърде много...
