В момента мога да изваля градушка.
Да, аз съм жена и мога да бъда буря
Мощна и продължителна
Унищожителна като лятна водна стихия
Изневиделица.
Вятър, вода и лед бих могла да хвърлям
В самозабрава
Докато изтлее огънят в мен.
Така е понякога,
За да се възцари чистота,
Е нужна
Буря!
И този път
Дори Зевс
Ще мълчи.
Да, мили мой,
И аз мога да бъда
бог, а не просто богиня -
защото полът при тях не е от значение,
А тризъбеца!
Дълго време не обръщах внимание на умората.
Но тя е опасен демон,
Който те завладява неусетно отвътре и
Докато се усетиш се превръщаш
в човек, когото не познаваш.
Днес упорите се съпротивлявам на ефектите на този демон,
и факторите да не ми го позволяват,
сядам
и
започвам да се наслаждавам
на себе си
;)
Може би е трябвало да ме нарекат
Дума,
Реч или
Слово.
Защо даряваме имена като Радост, Благовест, Вяра, Пролет, Стефан...,
А не се сещаме да дарим най-величествения подарък с името,
заради който се раждат вселени.
Думи редя,
буква по буква,
белези оставят,
гени редят,
могат да убият,
но и могат да спасят...
Или думите са привилегия само на Един.
Нека бъда Негова сянка,
но да мога
дума след дума
себе си
да редя...
От много отдавна е трудно да задържа щастието.
Научих се на много, за да се чувствам като вятъра в косите на момиче, спрямо него.
Но, признавам, че понякога го губя.
Изпускам.
Или просто се уморявам да го гоня.
Но щастието е прилепчиво.
Трудно ще те пусне, ако те е харесало.
Опитвам се заради делника пак да го предам,
Но то се е сприятелило със съдбата
и подрежда така събитията,
че да не изпусна пътя му.
Не може все същите
дрехи да намериш
Не може все същите кройки
еднакво да ти стоят
Не може все същата да си
С извивка на амфора
И движение на нимфа
във кръста.
Не може все същито обувки
да са ти по мярка
Ще са износени
и по-красиви ще намериш
С годините заложи на скъпото
и изпробвано.
Не може все същите очи да имаш
Нито все същите ухания да те вълнуват.
Избери си чист аромат на акация
Разходи тялото си голо
Докато го има
Нищо не е същото,
Освен душата ти!
Най-откровено към себе си
и към теб, може би,
Те викам,
Когато пред очите си виждам
теменужено синьо небе.
Каня го
всеки път, когато открадна
минути за себе си.
Под небето се откроява
стара зелена лоза
с тежки гроздове
И твоите сини очи, които се сливат
в зеленото на неоткъснатите
есенни плодове.
Искаш ли да ти се обадя -
да си помълчим тихо по телефона,
Ей, така имам нужда
с някого
да си помълчим задълго,
да чуя сърцето му,
а той диха ми.
Ще бъдеш ли срещу ми
да те прегърна наужким,
да докосна със устни
клепачите ти.
Виждаш ли? -
Как се променя
Веднага вселената като кажеш
Целувка -
тогава сякаш създаваш я
тази бекрайна чернилка
с милиарди съзвездия.
Обещавам, че след тази дълга
безмълвна прегръдка
все така мълчаливо
ще те заведа във леглото
за да послушам съня ти.
