Във вените ми сигурно тече
Не кръв, а мляко със кафе.
Не ми е нужно много
А само малко
теменужен цвят
И аромат на лилия.
Събуждам се и връщам всяка сутрин слънцето
За да ме напуска то привечер в червено.
Небето все още ясно е в дълбоко синьо,
Макар наполовината му да стои гора.
Във сянката ѝ израстват най-сочните треви,
А в дълбочината ѝ - най-кръвожадни зверове.
Във двора на училище съм
И пиша
За живота такъв какъвто е
И трябва да разлиствам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар