И пак ще те обичам
И пак ще се завърна
Дори сега
След толкова години
Усещам
Онзи тих
Парфюм на синкава фланела.
И пак ще те обичам
И пак ще бъда твоя
За десет
Може би и двадесет минути.
Ще помня усета
Това остана
А кожата ми още гладка е
Прониквам в себе си дълбоко
Не си човекът за когото може би мечтая
Рисувам по челото ти
Със устни
Отдавна напукани до кръв
Но сочни
Както само ти
Способен си
Да имаш.
Бъди във мен
Какво друго може да ти трябва
Кажи веднъж обичам те
И вратата не затваряй!
Няма коментари:
Публикуване на коментар