Имаго

От една седмица съм в почивка.

Имам чувството че съм разхвърляла части от себе си в някакъв безтегловен вселенен полусънен мир.

Извътрешна медитация.

Вече съм задействала процесите бавно да се връщам към функционален режим.

Давам си сметка, че това е втората ми почивка за годината - досега по толкова съм почивала веднъж годишно през лятото.

Давам си сметка до каква степен е било изразходено съществото ми, за да не искам да се събера и седмица след началото на изключването на бутона.

През последните четири пет години станах отличен диригент в балансирането на дейностите си, за да стоя изправена пред света и виртуозно да движа ръцете си с оркестъра. Преди бях динамичен акробат. Случваше се да бъда и осакатен акробат в кома, но за малко. В момента, в който започнах да усещам кипенето на кръвта нагоре по артериите си в мозъка и пулсирането на нервите по придатъците на главата, любовта ми даде степен мъдрост.

Любовта те прави винаги по-мъдър. И ти предрича растеж.

Аз съм благословена, че мога да обичам.

Сега си давам сметка, че тази орисница мъдростта е седнала на рамото ми и ме наблюдава с безукорното си вътрешно око.

Време е за промяна, която знам че ще настъпи точно тази година от година насам.

Ако някой ми беше казал, че човек се ражда повторно на 50 щях да му се изсмея - да раждаме се към друго в света на сенилността, щяха да бъдат мислите ми. Но има периоди в живота, в които се прераждаш.

Пожелавам си следващата ми метаморфоза да е красива! И да продължавам да имам сили да обичам, за да зареждам крилете си с най-магнетичните цветове...

Вие какво си пожелавате за предстоящата година на черния воден заек?

Имам да пиша текстове. Два заложени публично обявени. Самонапомняне: Карпман при условия; Пред-предпоследна криза на възрастта. Уви, вече са ми достатъчни 5 изречения :) И имам бая заложени необявени :))