Усещането.
Когато тя дойде и като с черно наметало загърне света. Не, не го крие, а сякаш ме отнася в друга вселена. Изпълва всяка частица от тялото ми, всяка органела във всяка клетка и я засмуква и мята нанякъде
И аз се преобразявам. Превръщам се в нея и пътувам сред галактики с неистов трепет във фибрите ми.
Усещането е прелестно
Летиш без да имаш очи да виждаш къде, защото всяка клетка е като хиляди очи.
Тя е сова. Идва само вечер, когато настане тишина, когато светът замре и ритъмът на сърцето се успокои, когато чувам само тихото дишане на детето и прозорците на околните прозорци вече отдавна спят...
Не ми трябва да съм влюбена в някого, за да открия, че съм влюбена в света и обожавам от тленната си плът да градя нематериални светове...
Тя е сутрин. И е невинна като дете. Не прави планове за деня, а просто прави нещата, така, както децата без умисъл, просто потъват в тях. Тя обратно не загръща целия външен свят, за да го помете във вътрешна вселена, напротив. Сякаш всяка клетка се е сляла с другата, в нещо по-голямо, от което се образува непрестанно трептене. Цялото й същество се е превърнало в... Слънце. А за слънцата няма нито вчера, нито утре, те просто светят и се отдават...
Докато грее, една фея с посипани в косата цветчета, излъчваща аромат на свежест и пролет, сякаш я наблюдава и се радва, и в същото време цъфти. Защото един горски дух, бил той и фея, не би могъл да живее без слънце...
Прокрадват се слънчеви лъчи през клоните на дърветата, тихично шумолят като опитомени зверчета прогизналите от зимата есенни листа...
Пролетта докосва с нежните си бели длани всяко дърво и целува смелото стръкче от земята – утре то ще е цвете. Може би минзухар, откраднало от лъчите на днешното слънце.
Мирише...
Мирише на вечност.
Изникват куп обичани лица, които целувам. И се сепвам, че те не са до мен, а само хладкият въздух ми отговоря по моите навлежнили се устни.
Моите хиляди аз, които ме правят щастлива.
Които искат да избягат от онази самотница, която умишлено проявява склонност към скицофрения ;)
Закачам се :)
Просто, душата ми танцува под стотици овошни дървета и сред ръцете ми се сипят нежни вишневи цветчета. За жалост, сама съм. Но какво от това, като целият свят е мой!
Няма коментари:
Публикуване на коментар