Знам някои, но не мога да твърдя, че помня всички, същото се отнася и за поредността им.
2015 е година на овцата, дървената. Още не знам какъв е смисълът китайският хороскоп да разглежда знаците като водни, дървени, метални..., някой ден специално ще се посветя да потъна в това познание, но не днес...
Не ми допада фигурата на овцата и дори изтръпнах след като разбрах символа на следващата година. Не ми пасва някак на моята вътрешна философия или код, с който съм се появила в този живот. Макар че ми допада израза за черната овца, онзи езически обичай за прогонване на лошия късмет с такава фигурка...
Вероятно ме и изплашиха предсказанията за несъвместимостта на годината на Овцата с моя астрологичен знак, макар другото ми аз упорито критикува нелогичността на прогнозите, използващи двата зодиакални календара.
За половината ми семейство, оказва се, годината ще е добра и това е успокояващо. За мен и малкото обаче, не. И си мисля, че няма как да е иначе, защото на него му предстои да навлезе в света на възрастните - или поне на организирания от възрастните, който смятам, че не е най-толерантният към уникалността в личностите, а и дори за обществото - а на мен ми предстои да се откъсна от него...
А откъсването от извора ти на живот, няма начин да не ти причинява страдание...
През тези почти три години пих от най-истинската жива вода и успях да върна много от живота, от себе си, от любовта, от огъня, на непоколебимостта, да открия увереността и лекотата, но... Но в същото време се раздадох страшно много, което ме изчерпа до краен предел и последните немалко месеци бих казала дори, че ме превърна в сянка.
Сега си мисля, че след галопиращия период на тигъра, дракона, змията и кончето (може да бъркам поредността, но това е без значение в случая), наистина духът ми се нуждае от смирение, за да успея да съхраня себе си.
Този път не ме влече надпреварата, ветроходството, сърфирането, делтапланеризма... Искам да отрия другите светове, дълбоките, вътрешните, да разбера йога, да овладея действително техники по медитации, бих се занимава и с хипноза, бих заспала дълбоко, но останала да наблюдавам отстрани, бих понесла и дъжда, и вятъра, и студа, и безжалостните слънчеви лъчи, само и само, да открия ключа, който да ми даде онази аура, с която да мога да целувам спокойна детето си и с мимолетното докосване да му предавам спокойствието, от което то се нуждае, за да се чувства откривател на света и властелин на живота си!
Ще ти бъда приятел, 2015 година, поне се подготвям... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар