Да дишаш с пълни гърди...

Хубав беше този навик всяка събота да пиша тук, споделяйки последните прозрения от седмицата. Понякога животът е по-динамичен, отколкото си способен да му отговориш. А не би трябвало да му се позволява да взима надмощие над собствения ти избор.
Този уикенд си наложих да изкарам един обичаен, типичен уикенд - не знам откога не съм имала такъв, със сигурност, не през последните 2 години. И организмът, разбира се, не пропуска да ми напомни за издевателствата ми над него, благодарейки за нормалната продължителност и време на съня с главоболие...
Но не главоболието ме притеснява, превърнало се в чест посетител в ежедневието ми, а празнотата, която неочаквано за себе си изпитваш, след като си казал стига на работата и на новата, вече стара, рутина, отнела ти и малкото откраднати минути свободно време след израстването на първото дете заради появата на второто...
И се стъписваш с вледеняващ ужас да не би все пак онази прозорлива истината да е била вярна и за теб - след края на еуфорията от появата на сладкото, обичано, желано бебе, която умората ти с безжалостни плесици е изтръгнала от теб най-накрая - че се "скатаваш" в работата си от признанието си, че нещо не ти харесва...
Някак ми се иска да взема по-дълбоко въздух и да дишам с пълни гърди.
Искам просто да бъда себе си.
И знам, че мога да го направя!