Човечето обаче много обичало да се пудри и постоянно сочело мястото на своето другарче поне на стълбица под неговата. Вероятно за което първото човече имало основания, но това никак не било сигурно предвид държането на нещото, ако не и обратното понякога.
На второто човече един ден му писнало и вместо да се придържа към съвременната приказката за мравката тръгнало където тръгнало.
Разбира се, че първото човече можело идеално да се справи със ситуацията и вероятно си намерило нов подчинен съратник пред когото често пилеело грим и помада, но със сигурност усещанията му били други и нещото станало по-различно и често му било празно и горчиво под лъжичката, ако въобще можело да настрои тези струни в себе си и се заслуша в тази мелодия на сърцето си.
Какво станало с второто човече?
Намерило си другарче, с което да танцува!
Няма коментари:
Публикуване на коментар