Плакал си.
А аз дори не съм разбрала.
Защо не се опита да ми кажеш,
Че името ми всяка нощ във мрака шепнеш
и търсиш ме по здрача.
Нима не ти нашепнах,
и вятърът при тебе не отнесе,
мечти, които да обичат,
с криле на птица в полет.
И после ми обърна гръб.
Отново без да промълвиш,
един въпрос да зададеш.
Не, мили, не лъжи се,
Животът не започва,
когато сълзите пресъхнат.
Понякога животът диша,
когато в очите ти сълзи напират
и позволиш другиму
сълзите ти със устни да попива...
Няма коментари:
Публикуване на коментар