Понякога трудните обстоятелства ни дават невероятна възможност да вземем решение. И, си мисля, че абстрахирайки стреса от напрежението, можем само да сме благодарни.
Да направиш избор е деликатна работа. Още повече, когато трябва да се съобразиш с куп фактори, така че да излезеш от ситуацията без да зейне в някоя жизненонеобходима област някоя пропаст.
Защото обстоятелствата ме притискат, и това не е новост, си давам сметка, че аз съм на ход и ако изчакам още малко обстоятелствата ще започнат да работят в ущърб на мен...
Светкавично между предтавата ми за няколко възможни и невъзможни алтернативи се питам: какво е най-ценното за мен, с какво мога и без какво не мога да продължа, защото това би ме убило...
Давам си отговор лесно.
Въпрос е на дни да подредя пъзела наново.
С това новият ми живот ще трябва да стартира, без да съм убила сърцето си.
Ще бъде трудно.
Но няма да съм безлична, и сива.
Човек трябва да е наясно кога е крайно време да затвори една врата, за да даде път на своя път.
Това вероятно носи огорчения,
но всеки сам е отговорен за собствения си път, собствените си решения, щастие и възможности...
А аз искам да ме води това, което най-много обичам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар