Не се смей на мислите ми,
Нито на желанията и мечтите ми,
Защото се смееш на мен.
Аз съм цяла с вихъра на милиони усещания,
с поглед, който едва ли можеш да проследиш,
защото диша със сърцето ми.
Не се смей, нито пък се усмихвай,
Защото в мълчанието ти,
могат да се намесят хиляди шумове на звънци
и да ни разделят.
Вместо това, ме прегърни,
И прошепни името ми,
с набъбнали устни,
жадни да ме целуват...
Помниш ли моето име?
Помниш ли как се казвам
или делникът отдавна скъса тази верига,
която душите ни някога в клетва без
свидетел се обрекоха...
Няма коментари:
Публикуване на коментар