Обикновено, когато се докоснем до смърта или ни се случи сериозен инцидент, си даваме сметка за ценното в живота. Тогава обичаме, живеем за усмивки, радваме се на деца и близки...
За съжаление, бързо забравяме, ако все още се радваме на добри жизнени сили, и изоставяме осъществяването на собствените ни копнежи и придържане към изведените от нас самите житейски принципи.
Колко пъти до този момент се ядоса за глупости?
С какво промени събитията, света, хода на нещата...
На какво постави акцент в ежедневието си
И кого системно пренебрегваш, защото какво да се прави...
И като наложи своето какво постигна?
Чувстваш ли се по-удовлетворен, успял или
Стана по-самотен, разочарован, жаден за следващ успех...
На кого ще занесеш уменията си и
Не са ли все пак необходими за теб само заради собственото ти его?...
...
...
...
Защото днес загубих любим човек,
И защото вече съм минала 40-те,
много бързо съзнанието ми изстрелва сентенцията,
че не си заслужава да се прекара и час на място, където хората са негативни, дали към теб специално или по принцип, защото животът, в крайна сметка, е твърде кратък, за да го прахосваш по такъв начин, вместо просто да обичаш или да се опиташ да реализираш мечтите си от 12-годишен...
...
Знам, че съм права.
И то безумно права.
Явно моето изпитание в този живот е да придобивам умения да отстоявам себе си. Иначе съм абсолютно сигурна, че сме пратени тук, не за да се изграждаме, а да съхраним себе си, адаптирайки се към условията на света, в който живеем...
...
Вселената е една сложно изградена и комплексна матрица, където навид незначително събитие може да роди галактика или да образува заряд в навид нежив микроскопичен елемент...
Няма коментари:
Публикуване на коментар