Когато един човек не излиза и не излиза от главата ти, години наред. Може би е редно да направиш нещо. Незамисимо какво ще се случи.
Ще мога ли обаче все така да се разхождам под цъфналите вишни, дори сама.
Истината е, че когато обичаш, си богат.
По-интересно ще бъде да се разхождаме двама.
Чувствам сякаш имаме да споделим вселени.
Въпреки че не знам какво да кажа.
Въпреки че се чувствам леко глупава.
Но те обичам.
И това е красиво.
И ми дава спокойствие.
На теб какво ти дава?
Дори не предполаташ.
А моят инстинкт винаги е бил точен.
Предлагам ти раждане.
Очите ти са тъжни.
Затова протегни ръка към мен.
И поглъщай с жадни устни.
Ще ти дам всичко.
До дъна.
Докато ме има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар