Никога няма да ме намериш!

Никога няма да можеш да ме намериш,

Никога няма да можеш да ме погледнеш,

Никога няма да разбереш как сърцето ми тупти,

Нито ще усетиш миризмата на кожата ми.

Никога.

Никога.

Никога няма да ме докоснеш,

И никога няма да бъда твоя.

Погледни се!

Обсипа ме с кал.

Можеш ли да ме видиш да ме видиш в този вулкан

Който срещу мене изригна.

Не, мили,

Аз не съм твоя.

Нито ти си мой.

В твоята кал по мен себе си можеш да откриеш

Аз просто с нежна копринена кърпа

Ще измия своето лице.

Ще погледна с очите си синевата

Ще се усмихна на слънцето

И ще бъда

Цветето, което Господ някога посади

☼

(Пак на момичетата!)