Обичаш трайно, нали
Обичаш дълбоко
Обичаш толкова дълбоко
До степен да не знаещ, че обичаш.
Любовта се превръща в твоята същност
Ти си огън, ти си начало, и като въглен можеш да гориш.
Обичаш дълбоко,
Изначално, метежно,
Като скрита стихия
Зад сигурен бент.
Можеш ли да ми кажеш, че ме обичаш,
Без да откриваш пробойна във бента.
Можеш ли ей така да се гмурнеш
И усетиш хладината и живота на стихията долу?
Не, не се оглеждай в повърността,
Там мене няма да видиш,
А само своя образ
Отразен
Изкривен
От светлината.
Ела,
Ела със мене
Поплувай
Забрави какво е било
Давам ти друго
Виж го
И после
Избери
Няма коментари:
Публикуване на коментар