Здравей, Вселенодържецо,
Отдавна не съм изпращала мисли. Искам да знаеш, че отдавна знам, че мислиш за мен и ти благодаря за всяка ситуация пратена към мен, за да се открия.
Зная, че чуваш всяко мое писмо. Зная, че мислите ми стигат до теб късно, защото, разбираемо, твърде много сме ти и твърде дребни, за да се занимаваш с всеки тон в твоята симфония.
Сигурна съм, че знаеш за мен много повече отколкото самата аз мога да си представя.
Пиша бързо нали?!
Пиша и отново мисълта и пръстите ми подскачат без синхрон, но ти знаеш, че точно тези подскоци обичам, защото те са аз, защото мисълта и мелодията са мои, и ти не ги намираш за грешна музика. Аз съм част от симфонията, знам. С привилегията сама да избирам кой инструмент да бъда и на коя вълна да се отпусна, защото в тази симфония право на глас имам и аз, и точно това ти харесва, че се опитвам да се уча.
Какво ново, Вселенодържецо, има при мен, за да се обръщам днес към теб след толкова време?!
Благодаря ти за писмото.
Тези дни се виждам с други очи. Изпрати ми най-точното огледало, в което мога да се видя и да получа отговори, които съм търсила, а не съм успяла да намеря досега. Тези черти, които нося, и които явно не прозирам как се отразяват на хората, за да разбирам тяхното и моето поведение помежду ни, видях. Видях, защото ми го изпрати три пъти по-силно.
Но ми трябва време, за да си опозная в това огледало, да намеря път да овладея тези черти, да се пощадя и да намеря ключа, да полирам диаманта.
Огледалото си заслужава. Три пъти повече си заслужава. Но образът в него е болезнен. Ужасно болезнен, толкова много, че вади на показ всяка размита и уж позабравена болка в мен.
Когато срещата е пратена от горе, знам, има специални знаци, а аз успявам да ги уловя, макар и невинаги да успявам да ги разчета правилно...
Колко пъти настръхнах днес. И може онзи ден не случайно ме изкъпа за секунди в напрежение, което свали тонове грес от повърхността на тялото ми. Преди маските има тонове кал, което може да задуши сърцето, също както насекомото остава в кехлибаря.
И аз съм ти благодарна.
Направих своя избор. Може би вече спрях да се боя да скачам и плувам в дълбокото и в дори в мръсна вода. След черната вода, няма да спра да се надявам, че идва друга на цвят. И все пак накрая знам, че всичко избуява в дъга. Която е течна и многоцветна. И не, по някои закони, смесването на цветовете не дават черно, а се ражда светлина!
Сега е етапът, в който той трябва да избере.
Но трябва да го направи по нов начин. Не на този на ума, а чрез ума да достигне до сърцето, за да изпълни отново ума с непознатото.
Чудех се какво мога да дам аз, след като получавам писмо, в което имам толкова послания и възможност да се видя. Вярвам в твоята Божествена промисъл и знам, че моята енергия носи промяна, носи и сила, носи сила и за нов път. Този път обаче трябва да бъде избран, иначе съм безсилна.
Безусловна е присъдата само за лицата, за които Бог ми е изпратил да отговарям.
Другото е сълзи...
Черешовите дръвчета останаха без цвят...
Но красотата на цвета, докато има пчели, се заменя след малко търпение с красотата на вкуса и после отново идва раждането.
Твоя
Р.Л.Т.
Няма коментари:
Публикуване на коментар