Никого не можеш да изгониш, ако той самият не иска да си тръгне!

 Никого не можеш да изгониш, ако той самият не иска да си тръгне...

От години си нося грях на сърцето. Така го възприемах, докато не разговарях с едни жена и тя не ми изрече простата истина: "Руми, никого не можеш да изгониш, ако той сам не е искал да си отиде!"

Изпитах облекчение. Защото действително, действието изисква личен избор и воля към една или друга алтернатива.

В живота си съм "гонила" три пъти. Естествено, това е било в свръх емоционално състояние, но въпреки че грозната му форма е била подчинена на момента, зад нея са стояли преглътнати мигове, усещане за несправедливост, дори опит да се променят нещата към по-добро... Невинаги нещата зависят само от нас. 

Подобни ситуации са особено изгодни за отиващата си страна, защото те винаги показват слабост в решението за собствен избор и желание да се поеме отговорност за него и последиците от събитието... Тук може да се пише и говори много, което ще оставя за друг път.

При мен и в трите случая става въпрос за мъже и то изключително важни и най-близките мъже за една жена.

Това, което трябва да е ясно на бащите, когато прекъсват връзката си със семейство, което са създали е, че прекъсвайки връзката с дъщерите си ги обричат на неспособност да създават здрави взаимотношения с интимен партньор. За съжаление, тази известна истина за психолозите, може да бъде илюстрирана и с моя опит и е така не за друго, а защото момичето несъзнателно губи доверието в представителите от мъжкия пол и способностите му да гради отнешения с мъже остават на етап неразвити, ненадградими, независимо колко благоприятно стичане на обстоятелствата е имало в живота си. Лично, все още не съм намерила начин как самата аз да надскоча себе си в това отношение, може би има начин - но все още не съм стигнала до етапа да го отработвам на професионално ниво.

Интересното е, че там където бащата е липсвал, партньорът не е бил силен заради сходен проблем, надграждането може да ти дойде, да кажем, кармично, от сина...

Така че, Бог несъмнено винаги ще ти даде шанс да запълниш празнината в себе си, за да можеш да продължим пътя си, придържайки си към ценностите си, които си избрал за свои.

Така че, бащи, дори и да се разделяте с майката на децата си, не прекъсвайте връзката с децата си. Иначе обричате дъщерите си на объркан или непълноценен семеен живот, което едва ли би желал за своето момиче любящият баща. Що се отнася до момчетата? Да, и при тях е важно. Мъжът, който е имал крехка връзка с баща си като момче, ще го познаете отдалече - той трудно се вписва в социума...