Самотната майка е жена, която става толкова рано, колкото детето ѝ позволи да спи.
Приготвя закуска. Подрежда. Мие чинии. Управлява прането между уредите и готви.
Докато се обърне е станало следобедно време.
Тогава запретва крачоли и се отправя с малчугана навън на снега, вместо да седне на дивана и да бродира, да речем.
Щом се приберат с "червените бузи" затяга ръкави и нерви и сядат да сричат по читанката, докато Сънчо започне да се чува от горицата.
Вечерно време, когато къщата се кротне, вместо да се сгуши до топло мъжко рамо, самотната майка грабва ютията и се оставя да бъде въвлечена в поредния романтичен филм. До посред нощите, когато изскочат всички демони и самотата започне да играе на пинк-понг между стените.
Тогава напират думите. Или сънищата, но никога в дълбок сън, защото той е накъсен в желанието денонощието да продължи и има повече време да чуеш себе си. Но умората е по-силна, тя те забулва и те отнася в някакви изкривени светове и ненастоящи измерения.
Има много жени, които са самотни майки с мъж до себе си.
Да си самотна майка е избор.
Думата самотна е невинаги вярна.
Самотата при майките понякога дава пълнота.
И така ще бъде докато децата започнат да се раждат не от жени, а от изкуствени матки. Пътят дотам, уви, вече е кратък.
Тогава самотата ще е цел. Но животът без смисъл.
Сега просто целуваш нежната буза на детето, докато спи и благодариш на Бога, че те е дарил с такава нежност.
Майките са свещени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар