Не знам
Не знам какво преживяваш
Когато оставаш съвсем сам.
Не знам дали това има свикване
Струва ми се, че е някакъв вик
Зловещ и кошмарен
Като скърцане от отдавна ръждясала стара врата
Чиито езици стържат по камъка долу...
Не знам
Не знам как я понасяш нея
самотата
Към която така умело си свикнал.
От себе си знам
Най-коварно е да си самотен със друг
Но с другия някакъв
Поне времето някак очите замазва.
Не знам кое бих предпочела и днес
Да се събудя след 15 години
И открия пустотата в себе си, въпреки другия.
Или да вървя ден след ден
Сама като теб.
Не знам
Не знам как бих се справила
аз не съм ти,
но сега бих могла да ти кажа,
че изпитвам опустошение
само от ден
с теб, връщайки се в дома
Този контраст
Не оставя и пепел от мен...
На Христо
Няма коментари:
Публикуване на коментар