Днес снегът е лизнал Люлин планина. Въздухът е скрежен. Гледката е необичайно живописна, като изскочила от четката на дълбок майстор.
Рядко се вижда сняг по Люлин планина. Само когато е дълбока зима и Витоша е обладала цялата гледка на хоризонта.
Тогава Люлин е невзрачна. Все едно не съществува.
Но сега тя е красива и вълнуваща, с нейната височина на един делтапланер разстояние до земята...
Слънцето се къпе в полите ѝ. Също като котка, която се е свила на дивана и се отдава на блаженството от акта на чистотата.
Виждам го как лъчите му се заиграват по повърхността и там където се застои повече живото в планината му отвръща с дълбока целувка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар