Безспорно ще те забравя.
Така, както тялото ми забрави
Изпитваното удоволствие от твоето.
Времето е фактор за тръпката, въпреки че сърцето помни -
Разумът така или иначе е отричал.
Несъмнено ще те забравя.
И така трябва да бъде.
Скоро, душата ми ще постави точка,
Вероятно на столетия, в които те е гонила.
Може би само така има надежда
За пристан на духа ми,
Койте се лута като бездомен
Търсещ своя човек котва,
Когото да боготвори чрез прегръдки.
И все пак ще ми липсва да гледам очите ти,
Да усещам повеят на топлината от устните,
Чиято мекота обожавах.
Толкова рядко чувах смеха ти -
Това беше показателно,
Но го имаше него
Спонтанният смях макар и рядко от устата ти.
Разбира се, ще те помня,
За мой ужас,
Защото когато те срещна
Ще бъда безсилно безчувствена...
Няма коментари:
Публикуване на коментар