Тихо почуквам
На врата, която би трябвало да води към мен.
- Здравей! Тук ли си?
Питам сама себе си.
Някога сякаш преди векове
Душата ми се подреждаше в рими
Днес душата е като атлет
Понесла друга подмишница.
Духът ми е затворил очи
Отдавна е останал обеззъбен
От стискане на челюсти нощем и денем.
Сърцето ми тръгва да посивява и да следва косите ми в корена.
Странно,
Колко силна може да е
Една копнееща жива обич душа -
Можеш да я познаеш по световете,
Които изгражда около другите...
Мълчаливо надзърнам по себе си.
Отново палаво се усмихвам.
Толкова му трябва на сърцето ми,
За да забие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар