Сънувах, може би, прекрасен сън.
Подсъзнанието ми отново избърза да ми даде познание в образ. Идеално, когато не можеш да дишаш от ангажименти през деня и сменяш скорости и предавки, за да затвориш вечерта към сутринта на датата.
Сънувах как купувам обувки на детето. И разбира се, трябваше да проверя дали са точни, защото си знам, че той има предпочитание към по-големите и отдалече ми изглеждат така някакси големички - пък хубави маратонки бяха, цветни, качествени, здрави.
При приближаването открих, че невиждащото се разтояние между петичката и ръба отзад се увеличава от половин на цял пръст. И после изведнъж почти, като в сън, крачето му стана далеч по-малко от обувката...
Знам какво означава сънят. За съжаление.
И после изведнъж, както само в сън или на филм може, се оказа, че пътувах. Автобусът ми взе нанагорнище по някакъв хълм, на който имаше град. Слезнах от автубуса и се оказах в бял град, и защото автобусът беше спрял под някаква част от сграда, подобна на навес, тунел - дано запомня тази картина, интересна архитектура беше - се оказах в бял град. Бели стени, чисти, чистоваросани, каквито имат само църквите. А по стените виждах тук-там наличието на картини-мозайки, предимно в синьо.
Тръгнах да слизам по пътя-пътека-търговска улица. Не тук беше целта ми да пристигна. И че съм замалко, минавам, защото пътя ми минава и че ме чака някой там долу.
Но останах в града.
Събудих се.
Беше красив град.
Съвременен славянски град-храм.
Само златното кубе с кръста не видях, но то се усещаше във въздуха, кристалния въздух, чисто синьото небе...
Знам какво означава този сън!
И съм благодарна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар