Ласка

Събуждам се.

Усещам се свободна

И някак себе си,

Без да съм сторила нищо особено.

Харесвам лика си в огледалото - 

Очите ми са на място,

Не липсват в някаква неясна дълбочина

На времето,

Която отличава присъствие от

Съществуване. 

Твърде дълъг път трябваше да измина,

За да намеря себе си,

Изгубена някъде в траектории,

Изплашена и тревожна.

Не бих казала, че днес болката е по-малко,

Спрях да бягам от нея,

Нося я,

Но се чувствам полезна

И колкото мога 

Раздавам светлина,

Косите ти, знам,

Се нуждаят от ласката ми...

Имам твърде много глухарчета

Да превърна в цветя!