Сънувах те
Сънувах те не с твоите очи
И тенът ти бе по-тъмен от този който помня
Отново бе отслабнал
Но с хиляди звезди в очите
Очите, в които виждам светове,
Но не и твоя.
Сънувам те
Не знам защо
През тези месеци изневиделица
Като послание
В което пращаш ми последната си скътана въздишка.
Така ми иде да те питам как си
Но как бих могла,
Когато в този свят
не сме си близки
И срещата остана ни
за следващия цикъл.
Никога не врявай на Ромул,
довери се на вълчица.,
Търся те в съня си
отпреди да те познавам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар