Було

Много е странно усещането, което ме владее от последните 2-3 седмици - да ми се рисува не съм изпитвала от детството си, а при мен най-вероятно първите ми опити са от 5 и от 8-годишна до 7 клас все рисувах, докато не се предадох овластена на стихията на думите.

Преди години спомнила си за уменията дори с голямото ми дете се записах на занимания по рисуване - ей, така да се опитам да раздвижа окаменелата си ръка. Но не ръката е виновна... Душата ми сякаш беше посечена със секира, имам все още тубички отдавна изсъхнали акрилни тук-таме с малко живот бои от този период, в който може би събудих за малко някакво зомби у мен, но не и себе си.

Имах за кратко едни страстен период, в който след раждането на малкото ми дете ме завладяха формите и приложността да създаваш бижута. Все още имам толкова много нанизи от тогава, когато силом наложих спиране на този огън, отдадена на думите и бита.

Днес се моля само да имам достатъчно време да изневеря на бита и разгърна мъничко повече себе си, за собствено удоволствие, за друго няма да ми стигнат дните и не целя. Очите ми виждат картини, а пръстите ми натискат или клавиши или струни... Остана ми и веднъж да се потопя в тази магия на звуците, които бих изляла в някакъв твърде смел хаос на математически знаци.

Изводът от всичко това е - обичам живота! Обичам флирта със собствената си душа, но само онзи искрения, спонтанен и гальовен, който сваля булото на вече наречена жена!

*Радвам се, че моят човек е забелязан от Здравка Евтимова. Той ми е огледало, каквото е той, точно обратното съм аз, колкото си приличаме, толкова помежду ни има езерова граница. Но той беше добър пример, който Онзи ми даде, показвайки... хралупата на заека ;)

** P.S. Днес чух най-сладкото определение за мъж - "уютен мъж"