Ненадайно си спомних старо гадже, мъж, който в младите ми години най-силно припали искрата в сърцето ми. Но далеч не стигнахме до вричане, напротив, от житейска гледна точка връзка ни беша кратка...
Усмихнах се - този мъж го обичах в този живот, някаква страница от него е.
Разбираш, че всичко, което е минало, е било добро за теб, щом се усмихваш - и любовта, и раздялата!
И разбираш сам себе си повече - има птици, които живеят на ято, други изкарват цял живот в двойка, има и такива, които умеят да летят по-добре, когато са сами.
Разбира се, има и сови! ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар