Домът

Домът е странно същество. Невидимо. Несъзднавано. В домовете ни се движат клетки от нас, затова и носят душа, нека не са същества.

Трябва много да внимаваме, когато създаваме Дом.

Домът е покрив и място, където можеш да се прибереш и да се изкъпеш.

Домът е сигурност, без която трудно би могъл да получиш спокойствието, или неспокойствието на съня.

Няма как без материалната част от него.

Но много по-важна е душата му.

Домът трябва да чува говор, смехове, реч, да вижда прегръдки и въздишки.

Трябва много да се внимава, кога се създава дом. Не интерриорът е толкова важен, не мебелировката, не прекрасните перденца с пеперуди, които създават уют. Да и те са важни, но не толкова.

В дома трябва да се прибираш, и да е място, в което се прибират близките ти.

Когато близките ти искат да се приберат в дома, значи си го създал Дома.

Иначе, всичко е безсмислено.

Домът се оценява, когато пътуваш и се връщаш на познатия паркет с цвят на камел, или когато празнуваш, независимо дали си успял с украсата или с гозбите.

Просторът и светлината му могат да създадат в теб хиляда ендорфини.

Можеш да бъдеш себе си в него, когато си сам.

Той е този, който вижда, когато тъгуваш, когато ти е трудно, когато си самотен.

Домът мирише на топъл хляб и ванилов сладкиш, и хиляди пъти повече на кафе рано сутрин.

Домът си заслужава само тогава, когато създаваш в него спомени!