Пристъпвам плахо до отворена врата
Картината е хладна
Цветът на въздуха е син
Това е странна къща
От която наблюдавам
Светът красив напред
Застинал в айбергово бяло.
Дъхът си чувам
Защото цветовете са
Кристална тишина
И някъде по върховете само
Духът ми рисува ледове.
Не се лъжи,
Картината е светла
Във най-щастливи цветове
На мен не ми е ни най-малко хладно,
Или пък студено -
Вода
Тя чака слънчевата ласка
За да се превърне във трева -
Тук не е нужно да е топло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар