Не ми било луна, слънце ми било

Познавате ли хора, които винаги се стремят да бъдат с някой друг, за да направят или постигнат нещо. Е, аз съм от тези хора. Винаги съм изпитвала необходимостта да правя нещата заедно с някой друг. Имам стимул за живот, когато се боря за/заедно с друг. Не се нуждая да бъда в полезрението на останалите, да се изявявам еднолично на сцената, да бъда най-...
Също като луната, която й стига само да отразява нечия светлина...
Но животът е друг.
Животът е по-интересен... Защото винаги ме е изпитвал и оставял да прокарвам пътища...



От половин година пазя връзка към сайт, в който информацията в интересуваща ме област ми се струва малко по-надеждна на по-достъпния за мен език.
Преди седмица в минутите за почивка между две теми открих в този сайт списък с термини и на случаен принцип се зачетох...
Да, безкрайно съм права колко материята е близка до мен, но изпитвам странна съпротива, която ме спира да се гмурна в дълбините й...
Предпочитам засега да изчакам да открия още за себе си и света сама, а после да ми остане да допълня само термините и липсващите парчета от пъзела...


Калибровка – не знам как звучи терминът на български, нито на английски...:)


Обстоятелствата в детството ми моделира у мен качеството да наблюдавам. Стоях тихо, настрана, безгласна, но не безучастна. Поне наум. Винаги с лекота съм усещам човека срещу мен, в какво настроение е, мислите му, настройка му, дали чутото му харесва или не, кога губи интерес или... Някак неусетно се разви способността неосъзнато да чета невербалните знаци на лицето, тялото, жестовете и движенията...


Но сега мисълта ми се заигра с друго... от грешката на бързото диагонално четене...


Защо никога не съм се сещала да погледна на себе си през очите на човека срещу мен. Естествено мога да обясна това с, болезнената дори, стеснителност и свенливост. Но те с годините някак станаха крехки, отстъпиха назад и се поизгубиха...

Или може би едва когато се приемеш и престанеш да се виждаш грозен имаш смелостта да се изправиш срещу огледалото и да се опознаеш...


Получи се интересна задача. Така от десетина дни се хващам, че несъзнателно се наблюдавам. От очите на другия. Вярно за секунди. Трябва да развия умението, и силата :) И искам да ви кажа, че картината ми харесва. Доосвобождавам се. Оставям се на удоволствието от събеседването. Което го прави по-пълноценно и желано от другата страна. Забавлявам се. Играя. Развивам артистичното у себе си, на пук на собствените ми негативни емоции – свенливост, стеснителност, страх...


Наблюдавам се и от страни, от трето лице. Това е страхотна самопреценка. Но изисква доста трениране. Предугаждам, че върши страхотна работа. Самоконтрол. Развитие. Владеене на положението. Мощ. Манипулиране... дори, добре, че не си падам по последното ;)


Като събера тези елементи, се получава невероятна картина. Аз - в четири измерения. :)

Опитайте. Има тръпка :))) в това да се запознаеш със себе си :)))))
А аз видях слънцето в мен...