Нещо не е наред. И вероятно, не от вчера. Защото за малко не разруших тази седмица малкото смисленост в живота си... Понякога хората правим така - когато животът ни затваря в сивотата си, рушим единственото, което все пак притежаваме.
Не мисля, че за да разгоним облака трябва непременно да започнем от нула, да се връщаме там някъде назад, за да започнем да градим живота си изначално. Не, новото начало следва да е от ново стъпало, а за него също се изисква настройка, изразяваща се в нищо повече освен да спреш да повтаряш ритуално живота в ежедневието и не създадеш поне за миг хаос, от който да се изтръгнеш и отблъснеш напред.
Не веднъж, макар и не чак толкова много, съм изпадала в ситуации, в които се чувствам чужда. Отново се връщам към любимата си дейност, чрез която се раждам, и повторно разумът ми извежда извод от живота – тогава, когато ти се случи да плуваш сам в езерото, а мечтаеш за ято, просто излез от него :) Ханс Кристиан Андерсен. Толкова за възрастни и многопластови са ти приказките...
Няма коментари:
Публикуване на коментар