Да изхвърля тази кожа, която нося,
напукала се от времето, посивяла,
която не ме събира и
се рони, когато се движа.
Като пролетен вишнев цвят,
знам, че мога през нея да прорасна
и целуна лъчите на слънцето, за които копнея.
Да, нужна ми е малко топлина,
но не защото я нямам,
напротив тази кал,
под тази черупка пламти,
но я спира това, че
вместо да се излее като лава
мечтае да приеме форма на цвете.
Нито един вишнев цвят
не би бил толкова красив без
мъничко вятър :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар