Хората казват: "Каквото посееш, това ще пожънеш!". Дълго орях. Не знам какви семена пусках в тази земя и дали въобще пусках семена или крачех като нестинарка по жарава...
Не знам и дали нозете ме болят от тъпчене, дали са обгорели стъпалата ми, дали съм била в несвяст... Отгледах бодливо растение. Често ме дърпа и дращи, отрича се от мен и пак се връща с все сила в лицето ми, за да ме издращи в какво не съм успяла.
Но си е мое. Растението. И знам че притежава безценен цвят. И че само трябва малко да запретна ръкави да облагородя тази фиданка.
Исках толкова много неща да кажа. Всъщност на кратко, ей така синтезирано, като цитат за живота, когато е в преход.
И трябва да кажа, че не тъжа, нито ме е страх, а само Богу се моля за повече сили, за да приключа със задачата си.
И в същото време мощна сила изпълва гърдите ми, точно там, където са ставите на крилете ми. Вярвате ли ми, хора, как мога да усещам въздуха по-силен от земята. Издигам се. И един ден ще летя, няма плахо да пърхам ;)
Виждам светлинките са целия град. Мигат също така както в детството ми. Само дето са хиляди пъти повече. Тук и денят и нощта са красиви. Живея като в морски фар, на брега до морето, целунал небето - три сили. Другата е в мен.
Обичам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар