Лято е. А се оказва, че вдигам кръвно. При това при режим, който е далеч от натоварванията, с които се справям. Казвам си, да, годините не прощават. Правя отправка от събития преди 4 1/2 години, когато за първи път се хванах, че правя нещо като хипертонични кризи. Дали защото беше свързано с дентална манипулация и упойка или не и временния им характер не знам, но след като си казах, че е твърде рано "да издавам багажа" си наложих на ум друг вътрешен режим. Намалих темпото, вътрешното, защото резултатът не се промени, даже напротив имах по-добра за себе си добавена стойност - изпитвах повече удовлетворение и от работата, и от живота.
Да задържиш кръвното в норма при индикации за проблем и наследствен фактор, при постоянен стрес, чието решаване не зависи от теб - струва ми се е постижение. И това ме прави доволна. Не съм човек, който смята, че решението е хапчето - не, хапчето е само помощно средство тогава, когато собствените ресурси за справяне на даден здравословен проблем не стигат или са във времеви дефицит.
Вероятно, от един момент ще се наложи да премина на терапия. Макар че знам, как нещата могат да се променят за кратко в добра посока, без да е нужно да стигам до нея за още няколко години, но в момента съм безсилна да подредя рисковите фактори в изгодна за мен конфигурация, така че ще се наложи да я приема с цел профилактика на нещо далеч по-сериозно и задържане на младостта и здравето за по-дълго ;) После ще видим дали няма да ѝ забъркам алтернативен вариант.
Животът ни през целия ни път ни учи, че не събитията трябва да са тези, които ни управляват, а ние да управляваме съществуването си според околните условия - същото е като с управлението на автомобил: караме на шосе, но не караме просто както движението ни "тика", а преценявайки действията си според пътната обстановка. Инертността е страхотен унищожител.
Това, което със сигурност мога да потвърдя като антидот на високо кръвно е, че спортуването и времето за някаква форма на медитиране вършат чудеса с организма ни; после, малко по-малкото количество храна е свързано с повече здраве - особено имайки предвид, че храната днес внася повече вредни, отколкото полезни вещества; не е нужно да работиш на ускорен режим непрекъснато - крайната цена е същата, а вредните странични ефекти от бързите обороти са повече; удоволствието е балсам за здравето - това е времето за любими дейности: разходка, книга, филм, музика, дори да се облечеш хубаво без повод, да се нагримираш или вържеш косата по-различно... дай, Боже, за възможност и за други дейности, които умът ми е набелязал; важна част е дистанцията от токсични хора или най-малкото промяна на комуникацията с тях така, че да не дава разход в нездраве; времето за обичане понижава кръвното; домашният любимец също. Епизодичната премерената доза "мързел" също е лечебна - толкова, колкото да те отпусне, зареди, но до границата, която да можеш да се събереш и не загубиш желание за всичко - проблем, от който страда голяма част от населението днес...
И, не забравяйте да се смеете! Смехът лекува и държи младостта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар