Интересно е как дискомфортът те стимулира.
Разбира се, има вариант да не ти стигнат силите и да се предадеш, да легнеш, да се отчаяш, да се блъскаш в стените или да се удавиш в алкохол...
Но духът в теб понякога е по-силен от самия теб и не предава предназначението ти.
Всичко което си виждал в себе си като проекция, като смел план за осъществяване, път, до който са постлани пропасти и трънаци, баири и безводие, изведнъж духът те издърпва в дупката, към която си склонен да залитнеш.
Благодарна съм на моя дух. Малко е тромав, прекалено флегматичен, нереално за дух, за да съм поетична, но определено е дух със здрави ръце и гърди, на който може да се разчита...
На моя дух му харесва, когато пиша, когато пиша бързо и успявам да хвана грешките, заради бързината, с която работи нервната ми система...
Дааа, още помня думите на учителката ми по английски, която бе със завиден стаж, и ми бе споделила, че не е виждала друг човек, който пише толкова бързо...
Бързо ли пиша...
Това е страхотна стихия, при която не е толкова важно какво пишеш, колкото да пишеш, да пишеш, защото се свързваш с хармонията на вселената и вълните предназначени за теб...
Отново творя музика. Да, чрез думите си винаги съм предавала енергия, не смисъл, смисълът всеки сам го намира, а енергия, така че да се наелектрезираш, да те порази лъч издълбоко, да те преобърне, за да продължиш сам пътя си малко прероден...
Толкова ми липсват понякога училищните дни, в които можеш да се докосна по-често до Божията способност да предавам енергия...
И днес, когато съм безкрайно тъжна, издълбоко, но не външно, си мисля, че моят дух е много специален, за да ме води по тези трънаци и да не допуска да се предавам...
Странни задачи сами назначени...
Започвам да искам всичко, всичко, което искам наведнъж, за пояснение тези неща не са за получаване, а за правене... Но едното води към другото, другото е част от третото, което се връща към първото, и се получава 3Д фигура...
Сложно е, но явно и невроните градят паметта ни във фигури...
Красиво е...
Обичам красотата в науката...
И така, трябва да задействам план 3, за да се реализира план 2 и случа есенциалния план 1, без да накърня Божията заръка 0.
В този свят нищо материално не си заслужава!
(Освен мозъкът ни, който може ендорфини да създава ;) И със сигурност, това е по-гот от секса ;) )
Няма коментари:
Публикуване на коментар