Бате Хемингуей...

Ха, за първи път усещам какво го е пропило. Или какво е държало и съсипало Хемингуей. Това е монета, която определено ми липсваше. Рядка е, златна, невиждана...

Не можеш да пишеш за нещо, ако не си се докоснал до него, не си го наблюдавал, не си го съприживял и после не си намерил сили да се дистанцираш и мъдрост да го съзнаеш...

Само, ако знаех колко е дълъг този път, ужасно, дълъг, но болезнено сладък. Определено съм станала по-голяма от татко (колко много го обичам само!) и мъничко се докосвам до онзи пяница бохем, когото винаги усещам, когато се разхождам в Балчик.

Това е една странна бездна в теб, черна дупка, която те засмуква, от някаква привидно незначителна липса, липса, която ти сочи някакъв дефицит в теб, някаква незадоволена потребност, вероятно още от детските години, коята те души и смачква, като онзи ненадежден дух от бутилката... И в същото време в теб напира желание - нито силно, нито тихо, нито голямо, нито малко, а по-скоро е образ изкривено усещане на дефицита ти. Защото е по-лесно, хиляди, милиони пъти по-лесно, и никак отговорно, се вкопчваш за него с идеята да оцелееш, да се измъкнеш, но нито една сламка не може да те извади от буйна река, нито да те предпази от предстоящата Ниагара. И тази сламка се превръща в лепкав силиноков пластир в пистолет за топене и те завлича, слепваи ти същността и я измъква, както вадим карантиите от пилетата, но в студен изроден силикон...

Дяволски сблъсък е това: между незадоволената потребност и нейната илюзорна представа.

И разбиваш. 

Разбиваш.

Разиваш.

Разбиваш.

Разбиваш.

Разиваш.

Разбиваш.

Разбиваш.

Разбиваш всичко, което имаш, без да усетиш някога облекчението от напъна, който съпровожда измъкването от потънал асансьор.

Разбиваш, защото никога не си имал майка да те погали...

Хемингуей е бил хитрец. Дърт, стар, изпечен хитрец, той е използвал момента, в който гравитацията е теглила асансьора, за да бъде този, който светът познава. Докато, разбира се, балансираща тежест не се е стоварила върху главата му и размазала остатъците от личността му.

Няма милост.

В тази игра победител е само онзи пепеляв и съсухрен гущероподобен първособственик на бутилката...