Знаеш ли...

Знаеш ли, аз обичам тихо,

Обичам тихо и дълбоко,

Това е далеч по-различно от страстта,

която те подема като стихия и като ураган те стоварва безпаметен някъде.

Аз обичам страшно дълго,

Вероятно, колкото може да бъде дълъг животът,

И не ми омръзва,

Не се отегчавам,

Не ми доскучава.

Това е като първото влюбване в момче на 11,

което носиш в сърцето си и когато бръчките са изпъстрили очите ти.

Аз обичам страшно дълбоко,

Понякога толкова, че самата аз не разбирам силата на чувството - 

Опознала съм само стихията на емоцията.

В обичта няма значение дали те обичат,

Тя е за теб,

Тя ти дава криле,

Тя ти дава лице,

Тя дава стимул на сърцето ти да бие,

Тя кара ендорфините да се образуват само при усмивка,

Тя те прави лека

И в същото време стабилна и вярна.

Вярна, на себе си.

Чувството е благородство.

То е надграждане.

Не го може всеки.

Но всяко дете може да те научи!