Моля се
Ръцете ми да издържат и да не откажат
Защото един ден,
Когато цялата суета на света няма да има смисъл,
Ще отида на село
Да меся хляб.
Ще го пека в голяма истинска и дълбока пещ
Овъглена острани по варовитите ѝ стени.
Отсега усещам аромата на истиски хляб
С твърда гореща коричка и надигнала се вътрешност на дупки.
Бих хранила цяло село.
Не знам кое ще е това село,
Знам само пещта и хляба,
Аромата и искрите от слънчевия сплит.
А детето,
На детето ще оставя да вади и обръща хляба,
Защото ще е заразен от сплавта между хляба и мен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар