Казваш си,
Нищо. Паднах. Отново ще се науча да ходя.
И така, колко пъти в живота?
И има ли път, който да е последен...
Случи се,
Седнах - не паднах.
Не легнах - вкамених се.
Краката атрофираха.
Колената не действат.
Това падане последното ли беше?
Уча се да ходя.
Болезнено е, но бързам.
Мускулите са здрави, но костите - не.
Също като живота, който не те е оставил, но духът ти е отлетял.
Душата ми е все същата,
Тя си играе с детето...
Уча се да ходя. И мога да кажа, че боли.
Костите ми вият,
Но мускулите се радват.
Сърцето ми бие,
Мозъкът действа,
Но слънчевият сплит се скри
и ми липсва.
Захарното момиче винаги може да се стопи, но защо никой не ми каза, че може да се превърне и в камък...
Няма коментари:
Публикуване на коментар