Жадно

Не знам дали септември ще бъде обърната

пролет - 

ядат ми се ягоди.

Все още искам да нося бялата

си рокля

на пръснати цветове като лято,

Да ти пиша писма наум,

Усещайки морския бриз да ме гали.

Есен е, а се готвя за зима,

Сякаш ще продължи години,

погълнала безцеремонно

Последна лъжица от плътен прасковен мус,

не дала въобще време на есенната багра да се развихри...

Очите ми се затварят,

Копнеят за сън 

И може би зимата за тях

добре е дошла,

Но сърцето - 

Сърцето душата ми като жилава струна разтяга до краен предел,

жадно теб да целува...

Трябва да чуваш този звук като

от тяло на акустична китара,

Независимо колко далеч си от мен.