Трябваше тази година да снимам слънчогледи.
Трябва ми за корицата на живота ми
Ярка снимка на слънчоглед
С натежала пита от семе, носещо омега.
Трябваше да помириша слънцето, огледало се в него,
С дъха му да подхраня костите си,
да не оставят бързината на краката, с която са свикнали.
Все още тичам.
Все още нося слънцето.
Но нощта бавно напредва в клетките ми
По малко ме предават невроните ми.
Искам само малко да погледам поле слънчогледови пити
С една най-отпред,
За да му покажа,
Че всяко усилие има смисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар