Най-хубавото и най-лошото е,
че докато си казвам, че вече съм го забравила, не изпитвам нищо
И не ми е потребно да се срещам с него,
Нуждата да го видя ме удря като чук в дадена х сутрин,
без да съм очаквала.
Мисля си, че това е връзка, която не сме очаквали и двамата.
Но може и да си внушавам -
Човешкият мозък е способен на всичко.
Но когато си заринат от дела
И ти се привиждат две сини очи
Е различно...
Сега просто ще си почивам:
Сама,
Ще изключа делата,
Ще изгоня очите
и ще бъда само прегръдка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар