Тези дни, когато усилено се опитвам да си повярвам, че трябва да приема и се примиря с нехаресваната реално от мен самодостатъчност, в просъница чух репликата: "А кого ще обичаш?"
И това реши всичко отраз.
За втори път в живота си получавам такова послание на сън, първото бе в тежкия период след загубата на сестра ми в младини.
И така, повече не ми се налага да лъжа себе си, да се преоткривам другаде, да приемам чужда истина, или да се упреквам, че цял живот и дори на толкова години все я търся нея, споделеността. Просто трябва да приемеш нещата, и трябва да приемеш себе си, със своите вродени ценности :)
Звездите, под които съм се родила, в този земен път показват все едно и също, и то е луна в стремежа. Малко е трудна тази роля, при все, че пътят ти е отредил да бъдеш самотно слънце, но пък дава успокоение на духа ;)
Бъдете себе си, друг път няма!
И ще го изведа като извод за друг път, защото е нормално докато сме живи да минаваме през кръстопътища.
Когато силно се колебаете за нещо, когато упорито се мъчите да приемете нещо, а не ви се отдава - извършете си един брейнсторм вътрешно за два дни. Ако сте на грешен път, подсъзнанието непременно ще ви се обади по време на съня. Ако сте на прав, непременно ще се събуждате с усмивка. И в двата случая, просто се върви напред :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар