Днес бях щастлива.
Не може да се каже, че ми е лесно, но бях щастлива.
До момента, в който големият дракон не започна да излиза от формите си.
До момента, в който не открих, че съм те пропуснала от два дни.
Не може да се каже, че ми е лесно.
Напротив.
Този път не се зарадвах свенливо.
Този път само ме заболя сърцето.
Може би е крайно време да оставя всичко зад гърба ми
И да помисля за сърцето си.
Егоистично
Егоцентрично дори
Само за сърцето ми.
Не изпитвам нужда от никого.
Не ми е потребен вече никакъв връх.
Радвам се само на ендорфините, които може да създаде мозъкът ми,
Даже пристрастена съм към тях.
От всичко друго вече съм изтръпнала до степен да не разпознавам болката.
Нямам въпроси.
Нямам очаквания.
Място в сърцето не се проси
Или го има
Или го няма -
Аз сякаш не успях да спечеля място в ничие сърце,
Само виковете си чувам в борбата да скъся дистанция до сърцата на другите.
Но напразно
Колкото повече бягах към тях
Толкова повече ставаше силен вятърът.
Вероятно загубих емпатията си.
Тя те превръща в бездушевен изгнанник накрая на пътя.
Така че, милички мои,
Казвам ви сбогом,
Мойто сърце може
Да тупти силно
Наслаждавайки се само на света.
В края на краищата
става срещата
там посредата,
когато срещу твоите две крачки
другият прави също своите две
към тебе!
Няма коментари:
Публикуване на коментар