Не е истина,
как като метеж
изведнъж,
ме заля чувството,
че ми липсваш.
Без носталгия,
без усет,
просто така
от изневиделица,
все едно някой
ми свали кожата.
Не кожа носим днес,
а броня,
нали така?!...
Цяло лято се разхождам гола,
като бездетна душа осиротяла.
Но така ще бъде,
защото да се родиш
е по-важно
отколкото да имаш
някого в болка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар