27.8.24

Йероглиф

Оставих любовта назад.

Зад мен е прашен път

И фигура любима на сираче.

Не знам дали тъжа - 

Сърцето сякаш в тялото ми липсва,

Лице извръщам с вкус на вятър

по страните

Погалва ме пейзажът отстрани.

В очите ми се стели път

Със цвят на прашен кехлибар,

Но под прахта съзнавам

вода ще донесе за четката

с бамбуковата дръжка,

която скътала съм до себе си.


Оставих любовта назад,

далече зад гърба ми,

пред мен стои със вълчи косъм четка,

с която пиша 

йероглиф.

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails