Оставих любовта назад.
Зад мен е прашен път
И фигура любима на сираче.
Не знам дали тъжа -
Сърцето сякаш в тялото ми липсва,
Лице извръщам с вкус на вятър
по страните
Погалва ме пейзажът отстрани.
В очите ми се стели път
Със цвят на прашен кехлибар,
Но под прахта съзнавам
вода ще донесе за четката
с бамбуковата дръжка,
която скътала съм до себе си.
Оставих любовта назад,
далече зад гърба ми,
пред мен стои със вълчи косъм четка,
с която пиша
йероглиф.
Няма коментари:
Публикуване на коментар