Копнеж

Много исках да те имам в живота си.

Изморени да се отбием в сладкарница

Да ми поръчаш от онази шоколадова торта, която обичам

С шоколад и сметана

И прокраднал се вкус на пресни череши.

Представям си как се топи във устата

И с теб говорим между усмивките

С горещо горчиво кафе.

Не е нужно да си казваме, че се обичаме,

Когато вътреният часовник за време е спрял.

Днес те рисувам наум.

Не зная какви са косите ти,

Нито пък очите,

Но ще те позная по усмивката

И подадената към мене ръка.

Аз несъмнено ще искам да те прегърна

вечерта

Независимо колко силно е лятото.

Вътрешно вдигам чаша отлежал совиньон блан - 

Рядък е, ненужно остарял,

Изпотена е с малки капчици чашата,

Прилича на мен

Малко хладна на допир отвън

С вкус на екзотични плодове и цариградско грозде във гърлото.

Отпивам глътка за себе си,

За миг се охлаждат сетивата в небцето ми.

После ще продължа да рисувам

И лицето ти да извайвам

С думи от дълбокото

в сърцето ми...